• Ford
  • Volvo
  • Jaguar
  • Land Rover
x
Moto-Pfohe Open menu

Новини


Малария и арест в Кения не отказаха българите прекосяващи Африка с автомобил

Александър и Росен разбраха защо 80% от първите произедени Defender- и са още в движение. Повече за експедицията им четете повече на www.six-A.net

Експедицията на Александър Костадинов и Росен Михайлов продължава с пълна сила. Двамата българи и техният Land Rover Defender всекидневно се борят с предизвикателствата на континента Африка. Авантюристите преминаха през Судан по време на зимни условия, които коренно се различават от тези в България. „Прекосихме пустинята Баюда, като температурата навън беше 35 градуса. Слънцето изсушаваше пейзажа, а погледите ни присвито обхващаха дюните и редките храсти и дръвчета по пътя ни. Но живот все пак имаше – камили лениво крачеха наоколо, докато гиганските скакалци се бяха отдали на слънчеви бани“, споделят Александър и Росен. Двамата са очаровани от Судан в сравнение с Египет. Като предимство изтъкват трафика, който е много по-приемлив, стила на каране е близо до европейския, като клаксон почти не се чува. Документите им се обработват много по-бързо, но отново с помощта на известен стимул или иначе казано .... комисионни в долари. Българите откриват и незнаен факт за своя автомобил. С вълнение разбират от показанията на местните бензиноколонки, че резервоарът на техния Land Rover Defender побира 95 литра гориво, а не както твърди производителят – 75. Споровете с местните обаче е безсмислен.

На 8 декември авантюристите напускат Судан, пресичайки границата с Етиопия при Галабат. И без граница те усещат, че са в друга държава. Рязко хората започват да изглеждат по различен начин. Физиономиите им са тъжни, а облеклото им е бедно. Хиляди говеда, пастири, кози и магарета са навсякъде около тях без край. Всичко се случва на пътя. „Движихме се по огромен тротоар, където колите са веднъж на полуден. Скоростта ни падна внезапно, а опасността бебе или яре да притича пред колата ни беше толкова честа, колкото сърдити буги или магарета, които не остъпваха територия на нашия Defender”, споделят Александър и Росен. Впечатление им прави цените на най-добрия местен хотел в Гондар, като етиопска традиционна вечеря с фрешове струва 8 лв. Бира, печен ечемик и сок също струват 8 лв. Но по-голямо внимание заслужава французойката, която българите срещат в хотела. Тя живее в Лондон и обича да пее ... български народни песни. Да, български! Поредното доказателство, че всички живеем в едно глобално село.

В своя сайт, посветен на експедицията – www.six-A.net българите с гордост споделят едно сторено от тях добро дело. „Децата в Етиопия са много бъбриви. Някои молят за пари, за други си прозорец към света, трети, може би най-хитрите – опитват и двете. Младеж на 13 години ни обясни колко обича футбола, как няма топка и как ще се радва ако му купим. Можело гумена. Но най-добре кожена, щяла да изкара по-дълго. 250 бирр (около 25 лв) и сбъднахме мечтата му. Това хлапе имаше потенциал да стигне далеко“, пишат авантюристите в дневника на сайта си.

В Етиопия е и един от най-екстремните маршрути, който прекосяват Александър и Росен. Пътят до Лалибела е на 3200 метра надморска височина и не е проблем за автомобила, за разлика от непрестанната върволица от хора и непослушни животни. Едно от правилата за шофиране в Африка е да не се кара по тъмно. С последните пурпурни лъчи на слънцето единственото, което се вижда наоколо, са фосфорициращите очи на буги, диви зайци, чакали и милион местни. Пътят е завой след завой, урва до урва в непрогледна тъма и постоянна денивилация. За пореден път двамата авантюристи се оказват изключително близо до животозастрашаващ инцидент. Най-опасният момент настъпва след един завой, когато те попадат на нахвърляни камъни от скали в тяхното платно. „Ако не беше Defender-a, щяхме да изхрачим картера още на първия камък. 4 метра след това, попаднахме на цистерна, която беше преобърната и препречила почти целия път. До сега не разбирахме скалите на пътя като сигнализация. Спряхме на 30 см от цистерната със зачервени спирачки и секнал дъх. След като избегнахме най-лошото, стигнахме до лошото – изглежда пътят беше блокиран. До минутата, в която друг тир не се промъкна през банкета отсреща. Което говореше, че преобърнатата цистерна е там от дни, седмици или месеци. Най-голямото изпитание за Defender-a обаче тепърва предстоеше – 64-те км второстепен път си бяха изпитание за всеки болт на автомобила и всеки мускул на краката. Непрогледната тъмнина, пропастите от двете страни и траповете, редуващи се с тлъсти камъни бяха курс за оцеляване. Бяхме само ние, етиопските диви зайци и желанието да стигнем целта си – вълшебната религиозна Лалибела. Успяхме!“, споделят Александър и Росен.

След 5 дни в Етиопия българите се насочват към следващата си дестинация – Кения. С наближаване на границата двамата попадат на все повече хора, въоръжени с пушки и автомати, но за щастие спокойни натури. Друг плюс за авантюристите е, че навсякъде има покритие на GSM мрежата. Сателитния им телефон засега е излишен, благодарение на подкрепата на Виваком във връзката със света.

Но най-голямата опасност на прага на Кения сполетява откривателите мигновено. Александър решава да отпочине в местен хотел, запасил се с тропическо мазило против комари и тежката артилерия от електрически унищожител. Колегата му решава да пренощува в колата, превърнала се в негов втори дом. В 2 след полунощ Росен посещава приятеля си, за да вземе спрея против комари. След дълга обсада и много чужда кръв кръвосмучещите са превзели Defender-a. И двамата вече са твърдо в маларийна зона.

След влизането в Кения започва най-великото изпитание, което може да съществува за човек и машина. Пътят е най-страховитата комбинация от пясък, скали, прах, камъни, макадам, кал до шнорхела на Defender-a, трапове, ями и насечености. 250 километра вкарваха прах, високочестотни вибрации и стенания от минаващите покрай нас стари пикапи, споделят българите. „Убеден съм, че това е най-доброто трасе за тестване на автомобили, нерви и напредничави методи за лекуване на камъни в бъбреците. Нещо повече – това е перфектното място за тестване на марсоходи. Средната скорост е около 10-15 км/ч, но тракането на зъбите отмерва как времето едва се точи между дупката, бабуната и коварния пясък. За да сме сигурни, че можем да минем през всичко, заваля и дъжд. На места прахта се превръща в суха коричка, червеникавата пръст – в блато, а на други – траповете стават езерца. Не е само това, обаче. Този път в сърцето на Африка е ловна територия за бунтовници и крайпътни разбойници, за да бъде по-забавно на малцината, дръзнали да го покорят. Камионите се движат в конвой от Мояле – за другите остава случайността”, споделя Александър.

На следващия ден българите оглеждат добре пораженията по Defender-a след тежкия вчерашен маршрут. И не се изненадват, че 80% от произведените първи бройки Land Rover Defender са все още в движение и до ден днешен. Щетите са, по реда на тяхното установяване – паднало болче от вратата на колата, 1 вертикален пръст червена прах навсякъде, включително тавана и разбъркан багаж. Горе на багажника ситуацията е по-различна – два скъсани колана, с които може да се дърпа автомобил и отвинтена капачка на празна туба за вода.

В столицата на Кения – Найроби, предстои поредното предизвикателство за авантюристите. Навигацията им ги заблуждава и отклонява от пътя. Българите бързо осъзнават това и правят обратен завой при двойно непрекъсната линия. Изведнъж от нищото се появява рокер-полицай, който директно арестува Александър и Росен и ги отвежда в районното управление, като ги уведомява, че след два дни съдът ще се произнесе, като най-вероятно ги очаква глоба от 15 000 шилинга. Експедицията отново е застрашена и двамата българи започват да се пазарят, като полицаят открито иска 10 000 шилинга, за да ги пусне веднага. Нашите герои му предлагат едва 100, за да си стиснат ръката на 2 000 шилинга и 2 Ред Була. В замяна като бонус авантюристите получават ескорт до края на града с ектра спиране на движението специално за тях.

36 часа по-късно Александър и Росен са вече в Танзания. След прекосяване на границата решават да попитат за Лонли планет лодж хотел. Намират го, но се отказват да нощуват в него, след като разбират цената. Качват се на Defender-a, когато местна девойка прочита на кирилица Виктория – застрахователния партньор на експедицията. Оказва се, че жената е от Русия и като за побратимени народи издейства двойно по-ниска цена за нощувки на българите. Мястото се харесва и те решават да останат поне два дни, за да отпочинат и да се насладят на красотите на резерватите Маняра и кратера Нгоро Нгоро.

назад към всички