• Ford
  • Volvo
  • Jaguar
  • Land Rover
x
Moto-Pfohe Open menu

Наградени проекти 1996-2016

 

Национални победители 1996-2016:

 
Природен резерват за защита на птиците “Пода” , 1996 г.
“Българско дружество за защита на птиците”
 
Лагуната „Пода” е обявена за защитенаместност през 1989 год. Тя е първата такава територия в България, предоставена за стопанисване на неправителствена организация – “Българското дружество за защита на птиците”. В местността “Пода” са установени: 161 таксона низши растения, 231 вида висши растения, 168 вида безгръбначни, 6 вида риби, 14 вида земноводни и влечуги и 15 вида бозайници. Впечатляващо е, че само на 1 кв. км, колкото е площта й, се срещат 264 вида птици, като в цяла България те са 403, а в цяла Европа – около 780! Нещо повече, от обитаващите в Европа 22 световно застрашени вида птици 8 намират убежище в „Пода”. През 1994г. Швейцарското правителство финансира лагуната и подпомага изграждането на първия у нас Природозащитен център.
Това е и първият проект, спечелил през 1996 г. голямата награда у нас от Европейски награди „Хенри Форд”, инициативата-предшественик на Дарителската програма.
 
 
Програма за опазване на кафявата мечка на Балканския полуостров, 1997 г.
Сдружение „Природен фонд”
 
Опазването на мечките и тяхното съжителство с хората е основна задача на Балканската мрежа за съхранение на мечките. Програмата има двойна цел – от една страна да информира и подпомага организации, борещи се срещу изтребването на мечките и от друга – да създава необходимите условия за съхраняване на тяхната популация.
Благодарение на положени екологични грижи бе постигнато увеличение в популацията на кафявата мечка.
 
Музикален Център Борис Христов, 1998 г.
Арх. Мария Иванова
 
Изграждане и устройване на „Къща-музей и Музикален център „Борис Христов”. Културният институт се помещава в софийския дом на прочутия български бас, дарен от него на Министерство на културата през 1977 г. Музикалният център „Борис Христов” има за цел да представя майсторите в българското и чуждестранно изкуство и техните последователи, да привлича за изява авторитетни творчески личности и да подкрепя онези дарования, които правят първите си стъпки към голямата сцена. Същевременно къщата-музей към музикалния център събира и експонира колекция от картини, фотоси, костюми, нотни материали и звуконосители, свързани с творческия път на Борис Христов и с историята на българското изкуство. С разнообразните си дейности и внушения Музикалният център „Борис Христов” има амбициите да се превърне в действаща академия, в място за обмен на идеи и осъществяване на съвместни проекти на творци от музиката, театъра, киното, телевизията и пластичните изкуства.
 
 
Разработване и изпълнение на план за управление и възстановяване на биосферния резерват „Сребърна”, 1999 г.
Централна лаборатория по обща екология – БАН
 
Резерватът “Сребърна” е с най-високия международен природозащитен статут – включен е в листата на ЮНЕСКО по силата на Международната конвенция за опазване на световното културно и природно наследство, обект е на Рамсарската конвенция за опазване на влажните зони, част от световната мрежа на биосферните резервати, значимо орнитологично място (Important Bird Area-IBA) по програмата на Birdlife International. Всички тези международни номинации са поради изключителното биологично разнообразие, което притежава “Сребърна”, а именно: около 3000 вида растения и животни; три гнездещи глобално застрашени вида птици; два зимуващи и мигриращи глобално застрашени вида птици; един глобално застрашен вид бозайник; един глобалнозастрашен вид безгръбначно животно.
Целта на конкретния проект е разработване на План за управление, осигуряване на експертна подкрепа, както и за привличане на местното население и НПО към обсъждане, изработване и съдействие за изпълнението му.
 
 
Тракийски култов център Старосел, 2000 г.
Траколожка експедиция „ТЕМП 2000”
 
През 2000 г. траколожката експедиция за могилни проучвания „ТЕМП 2000” откри в Четиньовата могила край Старосел, Хисарско, представителен и грандиозен храм от края на V и IV век пр.Н.е. Той се състои от впечатляваща ограда (крепида) с дължина 241 м и запазена височина до 3 метра централно и две странични стълбища, коридор, прецизно изпълнена фасада и правоъгълно и кръгло с куполен покрив помещения. С диаметъра си от 5.3 м то е най-голямото в България.
Храмът със своите размери е най-величественият в тракийските земи. В него е погребан обожествен владетел, може би самият Ситалк. Внушителното съоръжение за изграждането на което са били употребени повече от 4000 големи дялани блокове е било по силите на мощен, богат, влиятелен цар. Храмът е възлово място на голям култов център от множество скални светилища и няколко десетки могили. В две от тях са открити по-малки храмове, използвани и като гробници мавзолеи. В други са погребани висши представители на тракийската аристокрация – вождове или владетели. 
 
 
Опазване на царския орел в Сакар планина, 2001 г.
„Българско дружество за защита на птиците”, гр. Хасково
 
Царският орел е световно застрашен вид. Включен е в Световния Червен списък на Световния съюз за защита на природата (World Conservation Union, IUCN). В Европа опазването му е приоритет според Бернската конвенция на Европейския съюз. Международен план за действие за опазване на царския орел е изготвен от BirdLife International и е приет от Съвета на Европа в Страсбург на 21 юни 1995 г. Числеността му в Европа се оценява на около 224-318 двойки.
В България е бил широко разпространен в миналото. В началото на 20 век са били преброени 1824 гнезда. Днес числеността на царския орел се оценява на 20-25 двойки, но само 9 гнезда са известни, 7 от които в региона на Сакар планина.
Авторът на проекта – Стойчо Стойчев и членове на Българско дружество за защита на птиците продължават да работят за опазване и създаване на най-благоприятните условия за тяхното увеличаване.
 
 
Екопътека до водопада Горица и местността Соколов изглед, 2003 г.
Изпълнителна Агенция по околна среда
 
Проектът-победител в Дарителската програма за 2003 г. цели изграждане на част от екопътека по долината на седемте водопада в землището на с. Овчарци, община Сапарева баня, в подножието на Рила планина. Трасето обхваща забележителни природни кътове и обекти, представляващи интерес от научна, естетическа и информационна гледна точка – скални образования, природни забележителности и др. Районът около избрания маршрут за екопътека е богат и на исторически и културни паметници. Интерес представлява църквата “Св. Йоан Богослов” (1881 г.), изографисана от Николай Образописец – един от видните представители на Самоковската художествена школа. Само на 2 км. от с. Овчарци се намира Ресиловският манастир, както и античният град Германея.
Изграждането на екопътеката има за цел повишаване на общественото съзнание по отношение опазването на околната среда, историческите и културни паметници.
 
 
Открита сцена Калето, 2004 г.
Община Свищов
 
Националният победител в Дарителската програма за опазване на околната среда и културното наследство за 2004 г., парк “Калето” е разположен на най-високата точка над Свищов. Там все още стоят останките от средновековна крепост. Уникалната гледка към р. Дунав е била предпоставка към оформянето му в едно от най-привлекателните места за отдих. В парка се намира и църквата “Св. Димитър”, построена през XV век, а в нейният двор е било първото класно училище в България.
Целта на проекта е това място да стане “Парк на творците”, да се изгради открита, амфитеатрално разположена сцена под стените на древната крепост, сцената да дава възможност на младите хора за по-пълноценен културен живот. 
 
 
Проучване на Тракийската царска резиденция на Одрисите VI-V в. Пр. Хр., 2005
Екип на Националния исторически музей
 
Проектът е свързан с пълното проучване на тракийска царска резиденция, разположена в същинска Средна гора, землището на с. Старосел, община Хисар. Археологическият обект е единственият владетелски комплекс, открит в земите, населявани от траки преди Елинистическата епоха. Изключително добре запазената архитектура на резиденцията и непокътнатите от иманяри културни пластове са предпоставка новооткритият обект да допринесе за развитието на културен туризъм, свързан с вече известните тракийски храмове в околностите на с. Старосел.
 
 
Неизвестни стенописи от притвора на църква „Св. Успение Богородично – с. Арбанаси, 2006
„Център за реставрация на художествени ценности” ООД
 
По време на ремонтни дейности в храма „Св. Успение Богородично”, с. Арбанаси, са открити части от стенописи. Стилът и изписването им показва, че вероятно са от началото на 17 век. Основната цел на проекта е да се разкрие художествената им стойност чрез почистването им от наслоените варни бадани бои, неорганични слоеве и други замърсявания и чрез реставрирането им.
 Разкриването на стенописите в притвора на църквата ще ги направи достъпни, както за богомолеца, така и за любители и специалисти в областта на изкуството – изкуствоведи, историци, реставратори.
 
 
Реставрация на стенописи в църквата „Св. Успение Богородично, Троянски манастир, 2006
“Полихромия – Петрови” СД
 
Троянският ставропигиален манастир е средище, поддържало и укрепвало народностното съзнание на българина. Днес комплексът е духовен център за разпространение на църковно-религиозна книжнина и национална просвета. Стенописите, подлежащи на реставрация, са уникално културно историческо наследство, оставено ни от иконописеца Захари Зограф. Те бележат поврат във възгледите за естетика и красота и са нехарактерни за епохата, през която авторът е живял.
 
 
Археологически разкопки край с. Дъбене, Карловско, 2008
Национален исторически музей, София
 
При археологически разкопки в местността Балинов горун край с. Дъбене, Карловско, са проучени шест могили. В една от тях са открити и гробове, където са намерени над 25 керамични съда, бронзови ками, стъклени мъниста (сред най-ранните в Европа) и над 20 500 златни елементи и предмети, някои от които с размери от 1,2 мм. Находките представляват интерес за историята на ювелирството и технологията на метала. Продължава проучване на останалите подобни могили, геофизично изследване на района и провеждане на технологични и научни анализи на откритите археологически материали.
 
 
Тракийска владетелска резиденция на Одрисите на връх "Кози грамади", 2010
 Националeн исторически музей, София

Археологът Иван Христов и неговият екип от научни работници към НИМ разкриват нови свидетелства за одриската династия от IV в. пр. Хр. Владетелската резиденция на връх “Кози грамади” може би е ключ към разбирането ни за траките въобще. След приключване на проучванията, целта е това  интересно място за посещения да се превърне в обект на културен туризъм, заедно с наблизо разположения тракийски култов комплекс Старосел, открит от ТЕМП и д-р Китов през 2000г.

Спасяването на Пеликана, 2011 г.
Природен парк „Персина”
 
Къдроглавите пеликани са световно застрашен вид, ограничен у нас до около 120 двойки в резервата „Сребърна”. Възстановяването на Дунавските колонии е от особена важност за подобряване жизнеността на българската и балканската популация на вида. Целта на проекта на Природен парк Персина, с автор Стела Божинова, е осигуряването на нови местообитания за гнездене на пеликаните по Дунавското поречие, каквито са възстановените блата на о. Персин.
 
Проучвания на първата земеделска цивилизация в Европа, 2012г.
Регионалния исторически музей Враца
 
Проектът изследва културното наследство на ранните земеделски общества от периода на монохромния неолит (края на VII и началото на VI хилядолетие пр. Хр.) и чрез експериментални демонстрации представя натрупаното научно познание.
 
Задругата на орела, 2013 г.
Българско дружество за защита на птиците

Разработката предвижда работа в две основни направления: развитие на групите на пазителите чрез въвличането им в преки природозащитни дейности и повишаване на обществената подкрепа за царския орел чрез насърчаване на устойчив местен поминък, чрез проучване храната на вида, развитие на еко туризма и мониторинг на резултата от дейностите по проекта.

Да спасим кромлеха в Старо Железаре, 2014 г. 

Автор е едноименна гражданска фондация

Разработката предвижда реконструкция и експониране на вече разкритите и очакваните тепърва да се намерят структури от археологическия обект тип кромлех – тракийска астрономическа обсерватория – при Чолакова могила, с. Старо Железаре, община Хисаря. Дейността им включва осъществяване на спасителни довършителни разкопки под ръководството на проф. д-р Диана Гергова от НАИМ-БАН, изграждане на защитно покритие и социализирането на 26-вековния исторически паметник, както и превръщането му в обект на културен туризъм. Проектът получи награда от 10 000 лв. грамотата и почетен плакет

„Делфини и хора – съжителство в морето”, 2015 г.

Сдружение за дива природа Балкани  

Делфините са може би най-близкия до нас, хората, морски обитател. Те са необикновени и социални същества, при които не само инстинктите са определящи – общуват помежду си, умеят да се забавляват и дори да ни разбират.
Конфликтът на рибарите с делфините може да бъде решен, твърдят авторите на проекта-победител от Сдружение „Балкани”, чрез инсталирането на акустични репелентни устройства, т.нар. пингъри, които отблъскват делфините със звук и по този начин опазват мрежите и улова в тях. Това е иновативен подход, при който устройствата се монтират на рибарските съоръжения и се проследява ефектът им. Осъществява се в интензивно взаимодействие с рибарската общност, в опит да се повиши знанието им за делфините и да се намали негативното отношение към тях – основна предпоставка за опазването на тези защитени видове. Проектът получи с 10 000 лв., плакет и грамота. 

„По-голям шанс за белошѝпата ветрушка (Falco naumanni) в България”, 2016 г.

Сдружение „Зелени Балкани – Стара Загора”

Всеки изчезнал вид отеква като ужасен писък на планетата и разстройва сериозно биологичния баланс, което допълнително нарушава равновесието в природата. Опазването и подпомагането на популациите на редки и защитени видове, или възстановяването на вече изчезнали видове в места, от които са изчезнали, е важен природозащитен подход. Това е и целта на проекта-победител. Да възстанови трайно в страната изчезналата популация на малкото соколче. Голям успех на проекта е, че през 2016 г. в региона на Сакар планина се върнаха 20 птици да гнездят на обиталищата си от 2015 г. Това е надежда за нов шанс на белошѝпатата ветрушка в България. Проектът получи 10 000 лв., почетен плакет и диплом.

За пълния текст и другите проекти отличени с награда от Дарителската Програма на Мото-Пфое, моля изтеглете пълния текст от тук.