MOTO PFOHE - Oi?a, Aieai, ?aoa? e Eaia ?ioau?
   Начало \ Новини
 
 
Корпоративни Новини  
Културна Програма  
Moto-Pfohe спорт  
Списание Moto Pfohe News  
 
 
 
   
 
 

Българите прекосяващи Африка с автомобил посрещнаха Коледа сред тюлени и делфини


Александър Костадинов продължава сам българската
експедиция до Иглен нос. Четете повече за магията
на черния континент на www.six-A.net
 
 
След няколко дни почивка в резервата Нгоро Нгоро в Танзания българската експедицията „През Африка с автомобил“ продължи с пълна сила до крайната дестинация Иглен нос – най-южната точка на континента Африка.
Прекосявайки Танзания, Александър Костадинов и Росен Михайлов се срещат на пътя със слонове, зебри, антилопи, биволи, лъвове и маймуни, много маймуни. Научават и редица нови за тях нещта, като факта, че банановото дърво дава веднъж плодове и после умира, а новото се ражда от корените на старото. Страната ги впечатлява с резките промени на пейзажа, на който се любуват, докато шофират. Безкрайните поля със сезалови храсти внезапно отстъпват на поля, засети с домати, царевица, манго, червен лук, чесън и зелени домати. Само след миг същите тези поля отстъпват на десетки километри евкалиптови гори без села и хора. Силният дъжд напомня на българите, че навлизат вече в Замбия, където е зимен сезон.
Митничарите посрещат авантюристите, потривайки ръце, като набързо изкопчват от тях 50$ за виза, 30$ за пътна такса и 25 000 квачи за местната община (1$ = 5 000 квачи). Александър и Росен остават най-изненадани от въглеродната такса, която също заплащат. Всеки автомобил в Замбия следва да заплати такса за замърсяване на въздуха с въглеродни емисии. „Подобна прогресивна такса има в повечето западноевропейски държави. С нея се цели по-малко замърсяване и създаване на фонд, който да компенсира изхвърлените отработени газове. Още нещо, от което родните власти могат да взимат пример. Подобна практика е инвестиция за бъдещето на нашите деца и нашата Земя. Дано не звучи патетично, защото е факт“, пише в онлайн дневника си (www.six-A.net) Александър Костадинов. Той споделя още, че Замбия е една от най-рядко населените африкански държави, което в случая е огромно предимство за тях. При територия 7 пъти по-голяма от България населението е едва 12 милиона. Бензиностанции по пътя липсват, а цената на дизела е висока за региона - 7508 квачи. Високи са и цените в местните супермаркети при асортимент, близък до този в селски кооперативен магазин. Например бутилка минерална вода е 9 000 квачи.
          На 21 декември към 13:30 ч. българите влизат в град Ливингстън, наречен на името на първия европеец, зърнал района и водопадите. Това населено място обаче се оказва нищо особено. Прекосявайки центъра на града, Росен Михайлов почувства неразположение и установява, че има лека температура. Веднага се диагностира сам, че комарите са го заразили с малария. Затова двамата бързат да посетят местните медицински центрове, които по-скоро наподобяват на ветеринарни кабинети от миналия век. Все пак помощта идва от жена лекар с корени от бившите съветски републики. Кръвният тест се оказва негативен, но все пак докторът предписва индийски хапчета, с които за ден-два авантюристът ще се почувства по-добре.
          На следващия ден, очаквайки края на света, според маите, Александър Костадинов се любува на полет с хеликоптер над водопадите Mosi-oa-Tunya или Виктория, както ги е нарекъл Ливингстън преди 170 години. Световно наследство под защитата на ЮНЕСКО, водападът е считан за може би най- големия в света, без да е най-високият или най-широкият. Поради сезонността в дебита му, големината варира. Най-пълноводен е между февруари и май с пик през април, а с най-малък дебит – през есента. „Когато е в пълната си сила, водните пари и пръски не остават много за виждане освен грохота и пръските на милионите кубици вода на река Замбези“, пише в дневника си Александър. Удивлението му от природния феномен е факт, когато вижда как равното плато на речното корито внезапно пропада със 108 метра, продължавайки пътя си през тесен каньон. „Къпеш се в пръските на Замбези и споделяш гледката със стада бабуни, които са по-заинтересувани от търсенето на храна, отколкото от великолепието на природния феномен. Ако ти стиска, можеш да отидеш и до остров Ливингстън – там скалите са създали изолиран вир на сантиметри от пропастта. Можеш да се изкъпеш, но можеш и да се подхлъзнеш“, споделя още авантюристът.
          На 23 декември Александър и Росен се прощавт със Замбия и започват своето приключение в Намибия. Местната валута е намибиски долар, като 8,65 от тях за равни на 1 американски $. Прекосяването на границата става сравнително бързо и безболезнено, като новата държава в маршрута им на пръв поглед изглежда по-прилична и по-подредена. „Като да влезеш от Факултето в квартал Люлин", споделят българите на www.six-A.net. Местното ограничение на скоростта е 120 км/ч, а пътищата - прави и пусти. Едва ли мнознина знаят, че Намибия е с площ 820 000 км2 и население от само 2 милиона – идеалната страна за обичащите уединение и самота.
          На следващия ден авантюристите потеглят към Свакопмунд, където ще посрещнат Коледа. По пътя разбират, че на 18 км от града се намира лобното място на най-големия запазен метеорит на Земята – Хоба. „50-те тона желязо не бяха избегнали земната гравитация и преди 80 000 г в грандиозно спускане са се разбили в района на Каванго. С интерес българите научават, че град Свакопмунд е населен основно с немци. Всичко е чисто, подредено и поддържано в строг ред. „Една странна Европа ни пожела добре дошли в навечерието на Рождество Христово. Къщата за гости бе същата като градчето – безупречна чистота и поддръжка, светли тонове и много практичност. След бърз душ преди вечеря се разходиме по пустите улици, теглени от крайбрежието. Ако къщите с оскъдно озеленени дворове и павирани улици скриваха пустинята, тук пясъкът се целуваше с океана, сливайки се с водата. Морската пяна делеше пастелната охра на пясъка от зелено-сините води на Атлантическия океан. Ако ги нямаше къщите, нямаше да има плажна ивица, а безбрежна пустиня, миеща се в солената вода на океана“, споделя Александър Костадинов от другия край на света. „Тананикайки си Driving home for Christmas, се прибрахме в къщата, мислейки за близките си в снежна България“, пише българинът в дневника си.
          Коледа двамата авантюристи прекарват на лодка в Атлантическия океан, където се докосват до дивия морски свят. Радват се на компанията на огромни пеликани, тюлени, делфини и много херинга. За жалост Рождество Христово се оказва и последният ден на съвместното партньорство между Александър и Росен. На следващия ден вторият потегля с обратен полет към България, притиснат от неотложни служебни ангажименти.
          От 26 декември Александър Костадинов сам продължава експедицията. И както повелява съдбата в такива случаи, веднага губи обхват и остава сам сред пустошта със своя Defender. Навигацията му дава противоречиви и заобиколни пътища, а 300-те км макадам, нагънати пътища и пустиня искат своя дан. Същия ден се спуква предното стъкло на автомобила, а автофокуса на фотоапарата се разваля. След като стига до Сесрием – врата към парка, решава да нощува в колата. „За да видиш дюните на пустинята Намиб, трябва да си там по изгрев или залез. За да посрещнеш слънцето обаче трябва да спиш в рамките на парка. А места нямаше освен за къмпингуващи“, пише Александър на www.six-A.net. “В парка освен дюни се въдят влечуги, птици и антилопи. Поне това видях, докато карам към Сосувлей. След 60 км пътят за леки коли свърши. Следваха дълбоки пясъци до края на резервата. За тези с 4х4 и поизпуснати гуми пътят е открит. За бързащи като мен става и без изпуснати гуми. Defender-ът се справи блестящо с коварния пясък“, споделя още българинът.
          След два дни мъки и глад на 28 декември авантюристът успява да се сбогува с черните прашни пътища, влизайки в Южна Африка. Вкусът на прах ще е дълго време в устата му – скърцащ и горчив. Но не това е най-големият му проблем този ден. Митническите власти дълго го разпитват и проверяват преди да го пуснат в страната. Сам и целият потънал в прах изглеждал подозрителен, но все пак му дават зелена светлина.
Какво е да посрещнеш Нова година сам в най-южната точка на континента Африка – Иглен нос ще ви разкажем по-късно. Очаквайте продължение ...


Обратно
 
  Privacy & Copyright © 1999-2014 Moto-Pfohe Created by #42